В средата на IXв. единен и разбираем език в българската държава е нужен за уреждането на законите, търговските отношения, създаването на летописна традиция, приобщаването към европейските ценности. Западната църква се придържа строго към спазването на триезичието (християнското богослужение трябва да се извършва на гръцки, латински или еврейски). Византийската църква не приема тази догма и прави преводи на свещеното писание на арменски, коптски, готски, арабски и т.н., което гарантира утвърждаване на византийското политическо влияние. Братята Константин Кирил и Методий получават задачата да създадат славянска писменост според нуждите на византийската политика в борбата с Рим и Немското кралство. Останалите славянски държави като Великоморавия също се нуждаят от писменост.

         Опитът за създаване и пригаждане на гръцките звуци към славянската реч е проследен в произведението на Черноризец Храбър ‘’Сказание за буквите’’, - ‘’славяните нямаха книги, но четяха и гадаеха с черти и резки’’. Подобен характер има и прабългарското руническо писмо. През периода  VII-IXв. българските владетели водели своята кореспонденция на гръцки език-  записвали условията а договори, поставяли надгробни плочи и т.н. След покръстването и 870г. гръцкият език се налага – доказателство е надписа на княз Борис от с.Балши/Албания/, надписите на оловните печати на Борис,чашата на жупан Сивин и др. В Плиска и Преслав от 866г-870г. са намерени три надписа на латински език. Графичната система на славянската писменост е съставена от братята Константин Кирил и Методий. Според житията родното им място е град Солун, баща им Лъв е военен управител на Солунска тема, а майка им е славянката Мария. Методий е роден през 815г и данните за живот му са оскъдни до постъпването му в манастира ‘’Св. Полихрон’’. Константин Кирил е роден 826/827г. и пише първото си произведение едва на 14-годишна възраст – ‘’Похвала на свети Григорий Назиански’’. По препоръка на логотет Теоктист Кирил постъпва в Магнаурската школа, където негови учители са Лъв Математик и патриарх Фотий.Там изучава геометрия, математика, аритметика, геометрия, астрономия, музика и др. Константин приема монашески сан и става библиотекар в църквата ‘’Света София’’. Константин се отличава с реториката си – побеждава в спор бившия патриарх Анис(Йоан Граматик). През 855г. заедно с Фотий изпълнява мисия при арабите в Багдад. След връщането си оттам Кирил се оттегля в манастира ‘’Полихрон’’  на Олимп, където под влиянието на патриарх Фотий и кесаря Варда, заедно с брат си Методий създава славянската писменост. Глаголическата графична система е създадена през 855г. , съобразена с фонетичните особености и въз основата на диалекта на Солунските славяни – по тип източнобългарски. Краткото Кирилово житие свидетелства,     е първото приложение на славянската писменост от Кирил и Методий е в долината на река Брегалница, където те ‘’обърнали в християнска вяра 54 хил. души’’ и им дали славянски език.

        В 860 г. Константин е натоварен с нова важна дипломатическа мисия, този път при хазарския хаган в Крим. Хазарски пратеници пристигат в Константинопол. Намираща се в непосредствена близост до две големи държави — Арабския халифат и Византия. Задачата да разясни идеята за Светата Троица отново е възложена от Михаил III на Константин. В Хазария Константин спори предимно с евреи в присъствието на кагана. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но и по ред други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. През 862 г. двамата братя, по поръка на императора и по искане на великоморавския княз Ростислав са натоварени да разпространяват xристиянството на славянски език във Великоморавия. В 867 г., на път за Константинопол, за да получат указанията на новия василевс Василий I, просветителите за пореден път се сблъскват със защитниците на триезичната догма, но вече на територията на империята във Венеция, тогава византийски екзархат. Тук Константин Философ оборва в открит диспут духовниците от Фриулската марка подкрепящи триезичната догма и защитава правото на славяните да имат богослужение на родния си език. започва в 867 г. и продължава над 14 месеца. Поводът за започването ѝ е кореспонденцията с папа Николай I по пренасянето в Рим на откритите при хазарската мисия от Константин в Херсон мощи на св. Климент I. Константин и Методий и техните ученици, носещи мощите, са посрещнати най-тържествено в Рим и благословени от новия папа Адриан II. В Рим Константин наред с постигането на другите задачи, поставени му от императора, постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата. Тук Константин с подкрепата на новия император Василий I става съветник на папа Адриан II. На церемония в голямата базилика Санта Мария Маджоре папа Адриан II признава за равнопоставен на гръцкия и латинския славянския език, и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука — глаголицата.

          В Рим св. Константин Философ завършва последния си труд „Написание за правата вяра", но, изтощен от тежките пътувания, заболява. Малко преди смъртта си той приема „великата монашеска схима" с име Кирил, с което остава като светец в Православната и на Римо-католическата църква. Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 г. Той е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим. Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил. Православната църква прославя Успението на Свети Кирил Славянобългарски на 14-ти февруари.