Friday
07.18.2025
6:48 PM
Statistics
My articles [18]
Tag Board
Calendar
Our poll
Rate my site
Total of answers: 11

info

Publisher

Main » Articles » My articles

Уреждането на мира след голямата война 1919г.


Уреждането на мира след голямата война 1919г.

        Продължителността на първата световна война била доста повече от четири години и три месеца – от 28-ми юли 1914г., когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия – до 11-ти ноември 1918г., когато съюзниците предоставят примирие на Германия. След примирието са необходими още пет години, за да се уредят мирните условия. През 1919г. съюзниците и техните съвоюващи държави сключват договора от Версай с Германия – на 28-ми юни 1919г., договора от Сен Жармен с Австрия (10-ти септември), Ньойския договор с България (27-ми ноември) и договора от Трианон с Унгария на 4-ти юни 1920г. Окончателният мирен договор бил подписан от Турция в Лозана едва на 23-ти юли 1923г. влизането му в сила и установяването на дългосрочен световен мир станало на 6-ти август 1924г. Междувременно заинтригуваните от пасифика велики сили се събрали във Вашингтон през зимата на 1921/22г. и сключили серия от споразумения за уравновесяване на положението в Близкия изток. Всяко международно  събитие в периода между двете световни войни било резултат от договореностите на общия мирен договор и затова е необходимо първо да проучим неговите основополагащи характеристики.

Европейско положение

      Договорът от Версай имал специфични особени характеристики, които определяли последвалия ход на историята.

     На първо място това била фразата „мир под диктовка” (продиктуван/наложен мир). Той бил наложен от победителите на победените без предварително договаряне на мирните условия помежду им. Всеки мирен договор е такъв, но тук елементът на диктуване е много по-голям отколкото в който и да е предишен мирен договор от модерните времена. Немската група във Версай била допусната да направи някои коментари на договора, но само няколко били взети под внимание. Германски представители били допуснати  до среща със съюзниците само два пъти – при подготвената чернова на договора и при подписването му. Двамата германци при подписването не седнали на една маса с представителите на победителите, а били придружени до изхода на залата. Това унижение оставило психическия отпечатък за „мир под диктовка” и по-късно било използвано като аргумент в полза на твърдението, че Германия не е морално задължена да спазва мирни условия, подписани по този начин.

      Положението, наложено на Германия с договора от Версай (с някои изключения), било отменено било поради характера на договора, било поради загубата на време или заради отхвърлянето му от Германия. Най-важните клаузи от договора (за наказанията, репарациите, демилитаризираната зона и разоръжаването) ще бъдат разгледани по-късно. Тук ще бъдат резюмирани европейските териториални придобивки. На запад Германия върнала Елзас и Лотарингия на Франция, отстъпила две тесни територии – Айпен и Малмеди – на Белгия и възстановила бившия митнически съюз с Люксембург. Въгледобивният район на Саар бил прехвърлен под административното управление на Обществото но народите за период от 15 години, в края на който статутът му щял да се реши с плебисцит[i]. Мините били прехвърлени за френска собственост като компенсация за опустошените въгледобивни земи по време на войната. В южна Германия била отстъпена малка територия на новата държава Чехословакия и била забранена за Австрия, освен при пълно одобрение за анексиране от Обществото на народите. Северният район, част от бившето херцогство на Шлезвиг, който е бил присъединен към Прусия от датските земи през 1864г., остава обект на плебисцит. Той бил проведен през февруари и март 1920г. и довел до задоволително ясно решение. В северните части около 75% от населението гласувало за датско владение, а в южните – още по-голям процент за германско.

      На изток Германия отстъпила на съюзниците евентуалния анекс към Литва на пристанището Мамел и неговия хинтерланд. За Полша била отстъпена провинция Posen , по-голямата част от провинцията на западна Прусия и морски „коридор” на около 40 мили, който да разделя източна Прусия от Германия. Данциг, германски град, но естествено пристанище на Полша (който бил определен в 14-те точки като „свободен и със сигурен  достъп до морето”) станал свободен град по договорни отношения с Полша,входен за полската търговия и пристанище. В допълнение–плебисцити трябвало да бъдат проведени в районите на Мариенвердер,западна Прусия,Аленщйн и горна Силезия.В Мариенвердер и Аленщйн плебисцити били проведени юли 1920г.–резултатите били в полза на Германия с изключение на няколко села, останали полски.Плебисцитът в горна Силезия бил отложен до следващата година и предизвикал опити за насилие и от двете страни.За разлика от другите области с плебисцити–горна Силезия била обширна,гъстонаселена,индустриално развита и богата на въглища и желязо. Гласуването за областта се оказало безрезултатно.

     Около 60% гласували за присъединяване към Германия,а 40%-за Полша. Решението било трудно, а  и препоръките на британските и италиански комисари от една страна и от френските от друга–се разминавали.Висшият съвет на съюзниците не успял да се споразумее затова отнесъл въпроса до съвета на Обществото на народите.Той заел компромисна позиция между френското и британо-италианското предложение, което било прието от Германия с възмущение.                         Според териториалните клаузи на версайския договор Германия губела повече от 25 000 мили² европейска земя и близо седем млн. жители.


          Разпадането на Австро-унгарската империя през ноември 1918г. оставило немска Австрия изолирана и лошо разпределена като остатък земя. От 7 млн. жители повече от два били съсредоточени във Виена, Бохемия, Моравия и австрийска Силезия била отделена от Чехословакия. Словения анексирала Сърбия и Хърватия, за да формира югославска държава. Италия пък окупирала Триест и хинтерланда му. Договорът от Сен Жермен регистрирал тези усложнени решения. Единствените му две разпоредби, които подозрително противоречали на принципа на самоопределение били забраната (повторена от версайския договор) за съюз между Австрия и Германия и отстъпката за Италия на района на напълно германоговорящия източен Тирол, който бил определен да бъде стратегическа граница чрез прохода Бренер. Икономическото положение на Австрия било толкова отчайващо (в продължение на няколко месеца във Виена буквално умирали хора от глад) , че политическите унижения от мирните условия на договора едва били усетени. Съюзниците, понеже се страхували, че движението към съюз с Германия ще придобие неконтролируеми размери, не направили сериозен опит да приложат нетериториалните клаузи на договора и австрийската репарационна комисия се трансформирала във второстепенна организация.

    Старото унгарско кралство, от което малко по-малко от половината жители били унгарци – 17млн., също се разпаднало на етнически съставки. Договорът от Трианон анексираннето на Словакия към Чехословакия, на Хрватия към Югославия и на Трансилвания към Румъния. В голяма степен тези решения били достатъчни. Но границите на Унгария дори по-ясно очертани от източната граница на Германия станали свидетелство за нетърпеливостта на част от създателите на мира да приложат своите принципи където е възможно в полза на съюзниците и в ущръб на вражеските държави. Общият ефект от тази еластичност бил неизбежен и унгарците вложили силите си в опити за избягване на тези малки несправедливости.

      Загубите на България били също толкова жестоки, както и на Унгария. Но голяма част от тях датирали не от мирния договор през 1919г., а от този от 1913г., с който приключва втората балканска война. В първата балканска война от 1912г. България се съюзява със Сърбия, Гърция и Румъния, за да отблъсне Турция от Балканите и да върне границите и до 50 мили от Константинопол. Но при победителите възникват спорове в поделянето на територии. Във втората балканска война България била атакувана едновременно от трите си бивши съюзници и Турция и загубила територии от всички тях. Договорът от Ньой 1919г. потвърдил тези загуби. Най-зле от България била почувствана загубата на Македония, голяма част от която и била обещана за участието й в първата балканска война. И тук стигаме до териториален проблем от различен характер.

       Би било трудно да се определи справедлива граница между Германия и Полша или между Унгария и Румъния; но поне нямало съмнение за характера на етноса и самоопределението на населението им. В Македония предварителната отправна точка била предмет на остри противоречия. Населението на Македония е със славянски произход, но със слабо или липсващо национално съзнание и диалект близък както до българския, така и до сръбския. По-голямата част от Македония била дадена на Сърбия, но и Гърция получила територии. Вследствие на това в България се прехвърлила част от населението, което сформирало македонско революционно движение. В продължение на около десет години имало погранично напрежение, набези и терор на населението в самата и съседните на България държави. Единствената положителна за България клауза от ньойския договор било обещанието ”за осигуряване на икономически излаз на България на Егейско море”. Българите интерпретирали това както в случая в Полша – като териториален коридор. На България обаче бил предложен само свободен достъп до гръцко пристанище, който бил отказан и така и никога такъв достъп не бил осигурен. За новите държави – Полша и Чехословакия – както и за Гърция, Румъния и Югославия били осигурени политическа, териториална, религиозна свобода, провизии за училища, собствен език, съдебна система и др. Това се отнасяло и за Австрия, Унгария, България и Турция.


Близък изток и Африка

     Договорът  от Лозана, сключен с Турция през юли 1923г., бил приет като единствения мирен договор след войната, който в продължение на тринадесет години бил безапелативно приет и считан за валиден от всички подписали го. Той притежавал преимущество, което го отличавал от всички останали – влязъл в сила пет години след примирието, когато вече силно враждебните страсти били отминали, бил подробно обсъден и подписан на неутрална територия.

      През месец май 1919г. , докато траела мирната конференция, в промеждутъците на окупиране на Германия , било обсъдено бъдещето на Турция и Венизелос (гръцкия министър-председател) убедил съюзниците да позволят гръцки военни части да окупират Смирна в Мала Азия.



[i] Великобритания и плебсцита в Саар на 13 януари 1935г.

    730мили²  / 800 хил. население – германска националност, култура, реч, традиции; френското правителство настоява за компенсация, разглеждайки района като източник на въглища за желязната индустрия на Лорейн – постигнат е компромис – областта е под управление на Обществото на народите и комисията на 5-тте. Въглищните мини били експлоатирани в полза на Франция; След 15 години е предвиден плебсцит с три възможности:

1.под влияние на ОН; 2. Обединение с Франция 3. Обединение с Германия

      Плебсцитът завършил с германска победа и Германия трябвало да откупи от Франция мините на цена определена от 3-ма експерта – французин, германец и неутрален.  Недемократичното управление на комисията – чужда администрация на окупираната територия – първият председател е Раул; 

     След договора от Версай – серия от протести заради политическото, културното и икономическото влияние на Франция – плебсцит преди 1933г. би дал 95%-99% за Германия

     След Хитлер – януари 1933г. – опозиция на Германия – комунисти, социалисти, евреи, бегълци от третия райх, дясни партии във Франция – повече от 40% ;    Нацистка партия на Алойе Спаниол, обединил десни и дясноцентристки политически групировки в т.н. „Deutsche front – компания на насилия и бойкоти, полицията и магистратите не можели да въведат ред. Великобритания реагирала отрицателно: Лондон твърдял, че проблемът е единствено на ОН. Лидерът на социалистите в Саар – Хер Браун – януари 1934г. прави неуспешен опит за отлагане на плебсцита. Орм Сърджент, подсекретар, не е допускан до външно министерство. Въпреки че председателят на управляващата комисия господин Джефри Нокс бил британец, от Лондон отговорили, че Британия няма да участва в събитията в Саар, а само ще спазва условията за участие в ОН.

     Саар и Австрия били опасна точка в Европа за избухване на конфликт и нова световна война. Френско-германските преговори 1929г. – 1930г. били безрезултатни, защото германците очаквали успех 1935г. (плебсцита) и поставили висока цена.

     1934г. – Франция отказва всякакво споразумение, 30 януари Хитлер предлага решение за Саар- Франция се отказва. Събрание на ОН на 20 януари 1934г.  – първа стъпка към плебсцит от барон Алойзи от Италия (докладчик по въпроса в Саар) 2-ма помощници – Испания и Аржентина – доклади за събрание на 15-ти май и 2-ри юни;плебсцитна комисия- дата за плебсцит    13-ти януари 1935г. 

    Банди на SA и SS – засилена полиция от април

     Това отчитане на безполезната полиция от април станало причина за реакция в Лондон, на британските дипломати е изпратено от комисията на ОН уведомение да не се намесват във вътрешните проблеми в Саар.

     1934г. – 3 аспекта засягали британците : личната сигурност на Нокс; среща на външно министерство на 5-ти септември, председателствана от Антъни Идън поставила предложение за 2ма бодигарди от скотлънд ярд.

    5-ти октомври – началникът на външно министерство Ралф Виграм писал до вътрешното министерство за финансовите проблеми с искане Нокс да осигури средства за защита на бюджета в Саар. На 22-ри октомври двама мъже от CID изпратени за Саар (Орм Сърджънт закъснява със седем седмици и чак тогава оригиналното предложение влиза в сила). 20 млн. £ е уговорената цена за купуването на въглищните  мини. Германия не можела да плати в чужда валута или злато, затова изпращала пратки на въглища от саарския басейн към Франция.

 1  млн. £ заем за град Саарбрюкен (октомври 1928г.) от Messrs Guiness, Mahon Co

    Появява се страх за смяна на положението при германски успех с плебсцита

    Януари 1939г. – писмо до английската банка на ОН до sir Otto Niemeger, който отказва с аргумента, че политиката няма нищо общо с икономиката

   През юни Германия обявява трансферен мораториум за всички чужди дългове.

   Англо-германското споразумение за трансфер от 4 юли било повече от предателство на дългосрочни кредитори като Guiness,Mahon CO – единствен интерес остава плащането в стерлинги. Възможността за система на пълно изчистване е наложена на Германия от Великобритания. Външно министерство се доверява на заема за Сарбрюкен на комитета на трите – молейки за представяне на проблема в нота от септември 1934г.

-          Еврейският въпрос – въпрос за малцинствата – обявяване срещу преследване на евреите в областта Саар; британското отношение било смесено – срещу варваризма, но и с неохота към евентуалното включване в преследването на евреи

-          Май 1934г. Берлин обещава освобождаване от опасност и преследване, но и най-жестоко наказание за емигранти-конспиратори от третия райх в Саар

     При победа на Германия в плебсцита би имало усложняване на германско-френските отношения в Саар за задържане на френска администрация в района – евентуален бъдещ конфликт

    Великобритания е пред дилема да си затвори очите за нацистките зверства или да участва в потенциален конфликт за световна война

Френски войски 1920г.  в Саар са изтеглени, а 1926г. се решава, ако се наложи запазване на реда да влязат френски войски. САЩ, Англия, социалисти и либерали във Франция са против

    Франция иска мандат от ОН – отказано и е 1.страх от Германия 2. Несигурност за Нокс 3. Неоправдано френско нахлуване

     Убийството на Бартоу, френски външен министър на 9-ти октомври и заместването му от Лавал: Франция да не действа, освен по задълженията си; да не взима решения освен в Женева, при необходимост – никаква друга намеса, освен на полиция; при френска грешка в плановете и забавяне на интервенцията с няколко дни следва нацистка намеса с лош резултат

 

    Октомври-ноември 1934г. става ясно, че Великобритания, под немски натиск, трябва да заеме позиция  - 2-ри ноември Берлин издава заповед SA  и SS формации от немска страна на границите да се забранят, в обсег 25 мили от    10 януари до 10 февруари – униформени паради и т.н.

              Химлер прави гранична полиция, за да спре нахлуване в СААР;

             Идея за неутрална швейцарска полиция – отказ от Швейцария

Лавал предлага освен Франция, Великобритания и Италия да се включат в защитата на СААР. =>  външният секретар Саймън през март казва: „Не искаме да влизаме в конфликт с Франция и да насърчаваме нацистите като помогнем за реда.”

         На 5-ти ноември в отговор на въпроса на Лансбъри, лидер на опозицията и     външен секретар – няма да има британска намеса

        12-ти ноември Антъни Идън отбелязва, че при нужда Британия и Италия трябва да застанат до Франция при СААР. Саймън трудно би приел предложението на Идън

      16-ти до 21-ви ноември – взимане на решение – Уорън Фишер, подсекретар на външни въпроси: „ Би било лудост от наша страна да оставим там дори костите на един гренадир в СААР”.

     Саймън, притиснат от Идън, да има британско участие в спазването на мира на 18-ти ноември, все още твърдял, че е труден въпрос

    Neville Chemberlain, канцлер, Уолтър Рънсиман, президент на борда и Саймън, били поканени да обсъдят решението за спасяване на британските финансови интереси в СААР след доклада на барон Алойзи на конференция в Женева

     Брит-финансови интереси не са осъждани след меморандума от 1934г.

   Комитета на 3-те – среща в Рим под егидата на Алойзи – за френско-германски преговори за уговаряне на цена и начин на плащане на въглищните мини

     95% щели да бъдат платени под формата на френски банкноти, циркулиращи в СААР; останалите 5% стигали за покриване на заемите на Саарбюкен за няколко години.

   На среща на 3-ти декември Саймън, Идън и лорд Станхоуп (представляващ външно министерство) се срещнали със секретаря по военните въпроси Лорд Хайлшам – на 28-ми ноември трябвало да докладват решението си на външния министър Рамзи Макдоналд, Стенли Бодвин и Чембърлейн, хора от Белгия, Холандия и Швейцария

    Октомври 1933г. – Хитлер – конференция по разоръжаване ; юли 1934г. – ОН – само Италия спасява появата на нацистка Австрия

   5-декември Лавал предлага международна  защита  от 1500 – Британия ; 1500 – Италия и останалите от Холандия и Швеция

477,119 – за присъединяване към Германия

2,214 – за присъединяване към Франция

46,513 – ОН (администрация)

НА 17 ЯНУАРИ СААР СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ ТРЕТИЯ РАЙХ

 

Category: My articles | Added by: Mel (01.15.2014)
Views: 1431 | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Name *:
Email *:
Code *: