[i]
Великобритания и
плебсцита в Саар на 13 януари 1935г.
730мили²
/ 800 хил. население – германска националност, култура, реч, традиции;
френското правителство настоява за компенсация, разглеждайки района като
източник на въглища за желязната индустрия на Лорейн – постигнат е компромис –
областта е под управление на
Обществото на народите и комисията на 5-тте. Въглищните мини били експлоатирани
в полза на Франция; След 15
години е предвиден плебсцит с три възможности:
1.под влияние на ОН; 2. Обединение с Франция 3.
Обединение с Германия
Плебсцитът завършил с германска победа и
Германия трябвало да откупи от Франция
мините на цена определена от 3-ма експерта – французин, германец и неутрален. Недемократичното управление на комисията –
чужда администрация на окупираната територия – първият председател е Раул;
След договора от Версай – серия от
протести заради политическото, културното и икономическото влияние на Франция –
плебсцит преди 1933г. би дал 95%-99% за Германия
След Хитлер – януари 1933г. – опозиция на Германия – комунисти, социалисти, евреи, бегълци
от третия райх, дясни партии във Франция – повече от 40% ; Нацистка партия на Алойе Спаниол, обединил
десни и дясноцентристки политически групировки в т.н. „Deutsche front” – компания на
насилия и бойкоти, полицията и магистратите не можели да въведат ред. Великобритания
реагирала отрицателно: Лондон твърдял, че проблемът е единствено на ОН.
Лидерът на социалистите в Саар – Хер Браун – януари 1934г. прави неуспешен опит
за отлагане на плебсцита. Орм Сърджент, подсекретар, не е допускан до външно
министерство. Въпреки че председателят на управляващата комисия господин Джефри
Нокс бил британец, от Лондон отговорили, че Британия няма да участва в събитията в Саар, а само ще спазва
условията за участие в ОН.
Саар и Австрия били опасна точка в Европа
за избухване на конфликт и нова световна война. Френско-германските преговори
1929г. – 1930г. били безрезултатни, защото германците очаквали успех 1935г.
(плебсцита) и поставили висока цена.
1934г.
– Франция отказва всякакво споразумение, 30 януари Хитлер предлага решение
за Саар- Франция се отказва. Събрание на
ОН на 20 януари 1934г. – първа стъпка
към плебсцит от барон Алойзи от Италия (докладчик по въпроса в Саар) 2-ма
помощници – Испания и Аржентина – доклади за събрание на 15-ти май и 2-ри
юни;плебсцитна комисия- дата за плебсцит 13-ти януари 1935г.
Банди на SA и SS – засилена полиция от
април
Това отчитане на безполезната полиция от
април станало причина за реакция в Лондон, на британските дипломати е изпратено
от комисията на ОН уведомение да не се намесват във вътрешните проблеми в Саар.
1934г.
– 3 аспекта засягали британците : личната сигурност на Нокс; среща на външно
министерство на 5-ти септември, председателствана от Антъни Идън поставила
предложение за 2ма бодигарди от скотлънд ярд.
5-ти октомври – началникът на външно
министерство Ралф Виграм писал до вътрешното министерство за финансовите
проблеми с искане Нокс да осигури средства за защита на бюджета в Саар. На
22-ри октомври двама мъже от CID изпратени за Саар (Орм Сърджънт закъснява със
седем седмици и чак тогава оригиналното предложение влиза в сила). 20 млн. £ е уговорената цена за купуването
на въглищните мини. Германия не
можела да плати в чужда валута или злато, затова изпращала пратки на въглища от саарския басейн към Франция.
1 млн. £ заем за град Саарбрюкен (октомври
1928г.)
от Messrs Guiness, Mahon Co
Появява се страх за смяна на положението
при германски успех с плебсцита
Януари 1939г. – писмо до английската банка
на ОН до sir Otto Niemeger, който отказва с аргумента, че политиката няма нищо
общо с икономиката
През
юни Германия обявява трансферен
мораториум за всички чужди дългове.
Англо-германското споразумение за трансфер
от 4 юли било повече от предателство на дългосрочни кредитори като
Guiness,Mahon CO – единствен интерес остава плащането в стерлинги. Възможността
за система на пълно изчистване е наложена на Германия от Великобритания. Външно
министерство се доверява на заема за Сарбрюкен на комитета на трите – молейки
за представяне на проблема в нота от септември 1934г.
-
Еврейският
въпрос – въпрос за малцинствата – обявяване срещу преследване на
евреите в областта Саар; британското отношение било смесено – срещу варваризма,
но и с неохота към евентуалното включване в преследването на евреи
-
Май
1934г. Берлин обещава освобождаване от опасност и преследване, но и най-жестоко
наказание за емигранти-конспиратори от третия райх в Саар
При победа на Германия в плебсцита би имало усложняване на
германско-френските отношения в Саар за задържане на френска администрация в
района – евентуален бъдещ конфликт
Великобритания е пред дилема да си затвори очите за нацистките зверства
или да участва в потенциален конфликт за световна война
Френски
войски 1920г. в Саар са изтеглени, а 1926г. се
решава, ако се наложи запазване на реда да влязат френски войски. САЩ, Англия,
социалисти и либерали във Франция са против
Франция иска мандат от ОН – отказано и е 1.страх от Германия 2. Несигурност за Нокс 3. Неоправдано френско
нахлуване
Убийството на Бартоу, френски външен
министър на 9-ти октомври и заместването му от Лавал: Франция да не действа,
освен по задълженията си; да не взима решения освен в Женева, при необходимост
– никаква друга намеса, освен на полиция; при френска грешка в плановете и
забавяне на интервенцията с няколко дни следва нацистка намеса с лош резултат
Октомври-ноември 1934г. става ясно, че Великобритания, под немски
натиск, трябва да заеме позиция - 2-ри ноември Берлин издава заповед SA и SS формации от немска страна на границите
да се забранят, в обсег 25 мили от
10 януари до 10 февруари – униформени паради и т.н.
Химлер прави гранична полиция, за
да спре нахлуване в СААР;
Идея за неутрална швейцарска
полиция – отказ от Швейцария
Лавал предлага освен Франция,
Великобритания и Италия да се включат в защитата на СААР. => външният
секретар Саймън през март казва: „Не искаме да влизаме в конфликт с Франция и
да насърчаваме нацистите като помогнем за реда.”
На 5-ти ноември в отговор на въпроса
на Лансбъри, лидер на опозицията и
външен секретар – няма да има британска намеса
12-ти ноември Антъни Идън отбелязва, че
при нужда Британия и Италия трябва да застанат до Франция при СААР. Саймън
трудно би приел предложението на Идън
16-ти до 21-ви ноември – взимане на решение – Уорън Фишер,
подсекретар на външни въпроси: „ Би било лудост от наша страна да оставим там
дори костите на един гренадир в СААР”.
Саймън, притиснат от Идън, да има
британско участие в спазването на мира на 18-ти ноември, все още твърдял, че е
труден въпрос
Neville Chemberlain, канцлер, Уолтър Рънсиман, президент на
борда и Саймън, били поканени да обсъдят решението за спасяване на британските
финансови интереси в СААР след доклада на барон Алойзи на конференция в Женева
Брит-финансови интереси не са осъждани
след меморандума от 1934г.
Комитета
на 3-те – среща в Рим под егидата на Алойзи – за френско-германски преговори за
уговаряне на цена и начин на плащане на въглищните мини
95% щели да бъдат платени под формата на френски банкноти, циркулиращи в
СААР; останалите 5% стигали за покриване на заемите на Саарбюкен за няколко
години.
На среща на 3-ти декември Саймън, Идън и
лорд Станхоуп (представляващ външно министерство) се срещнали със секретаря по
военните въпроси Лорд Хайлшам – на 28-ми ноември трябвало да докладват решението
си на външния министър Рамзи Макдоналд, Стенли Бодвин и Чембърлейн, хора от
Белгия, Холандия и Швейцария
Октомври 1933г. – Хитлер – конференция по
разоръжаване ; юли 1934г. – ОН – само Италия спасява появата на нацистка
Австрия
5-декември Лавал предлага международна защита
от 1500 – Британия ; 1500 – Италия и останалите от Холандия и Швеция
477,119 – за присъединяване към Германия
2,214 – за присъединяване към Франция
46,513 – ОН (администрация)
НА 17
ЯНУАРИ СААР СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ ТРЕТИЯ РАЙХ