Първите десетилетия на ХІVв. България постига относително единство. Възцаряването на Теодор Светослав (1300г.-1321г.) слага край на татарската хегемония в страната. Характерен е болярският сепаратизъм. След внезапната смърт на цар Георги ІІ Тертер през 1322г. прекъсва тертеровата династия, а от видинското разклонение на Асеневци за цар е избран Михаил ІІІ Шишман (1323г.-1330г.) Вътрешното положение на българската държава е нестабилно, а през 1330г. България понася тежко поражение при Велбъжд, която открива пътя на Сърбия към завладяването на Македония.

             След смъртта на Михаил ІІІ Шишман на българския престол се възкачва сръбското протеже Иван Стефан. През 1331г. ловешкият деспот Йоан Александър с помощта на великия логотет Филип и протовестиария Раксин чрез преврат застава начело на българската държава Йоан Александър (1331г.-1371г.) – племенник на Михаил ІІІ Шишман. Дава сестра си Елена за жена на Стефан Душан, с което урежда мир със Сърбия; Йоан Александър се жени за влашката принцеса Теодора (дъщеря на воеводата Иванку Бесараб) – печели съюзник на север. Има трима сина: Михаил Асен, Йоан Срацимир и Йоан Асен.     Йоан Александър има конфликт с Византия за градовете по южното черноморие, но след като е  предприел поход е принуден да върне войските си към Видин заради бунт на болярина Белаур -1332г.  Андроник ІІІ превзема черноморските градове, но решителната битка става на 18-ти юли 1332г. при Русокастро, при която византийците са разгромени. (свидетелства създадената през 1337г. „Възхвала” в т.нар. „Софийски песнивец”).  Сключеният мир е скрепен с годеж между българския престолонаследник Михаил Асен и дъщерята на Андроник ІІІ – Мария.  През 1340г. Йоан Александър се влюбва в красивата еврейка Сара, пренебрегва първата си съпруга Теодора и от Сара (приела името Теодора) има двама сина: Йоан Шишман и Йоан Асен и  три дъщери: Кера Тамара, Кераца и Десислава. Раздвоен Йоан Александър оставя като наследник на Търново – Йоан Шишман, а на Видин – Йоан Срацимир.

            През 30-те години на ХІVв. Андроник ІІІ наема османци, а войнственото османско емирство, начело с Орхан, завладяло Бурса(1326г.), Никея (1331г.), Никомедия-вече се превръща в заплаха за Балканите. Умур бег пък оглавява емирството Айдън с център бурса. През 1341г. умира Андроник ІІІ. Във Византия възниква борба между Йоан Кантакузин и регентите на малолетния Йоан V Палеолог – императрица Ана Савойска и Алексий Апокавк. През 1344г. императрицата се обръща за помощ към Йоан Александър, който сключва военен договор за помощ, според който към територията на България минават: Пловдив, Станимака, Цепина и др.  В острата византийска разпра за кратко се включва и воеводата Момчил, за който има много легенди. Отначало е на служба при Андроник ІІІ, а после преминава на страната на Стефан душан. По-късно по заслуги Йоан Кантакузин го прави управител на Родопската област.  Минава на страната на Алексий Апокавк, пленява 15 турски кораба, а през 1345г. Кантакузин и Умур бег настъпват и Момчил е убит при Перитор. (Буруград). Стефан Душан се възползва и завзема Македония и Серската област, обявява се за „цар и самодържец на всички събри, гърци и българи”, царската му коронация  е през 1346г., сръбския епископ Йероним е интронизиран за патриарх.

            Сепаратизмът в България се засилва. Като самостоятелно владение се отделя Добруджанското княжество на болярина Балик, наследен от Добротица. Между 1335г.-1360г. от българската държава се отделя и Видинската област, начело с Йоан Срацимир. Йоан Александър следи отблизо религиозния живот в страната, произнася присъда над еретиците и последователите на богомилството,адамитството и варлаамитството. Недалновидната политка на балканските владетели  и междуособиците помежду им са използвани от турците. Още съвременници на Йоан Кантакузин (1347г.-1354г.) го обвиняват, че заграбва властта с тяхна помощ. През 1351г. византийзците искат помощ от Йоан Александър, но под влияние на Стефан Душан получават отказ. След 1352г. османците се настаняват трайно на Галиполския полуостров, превзели крепостта Цимпе. От 1352г-1354г. превземат Ямбол, Пловдив,по р.Тунджа и р.Марица.1355г.брак м-у Кераца и Йоан V Андроник.

  палат   при  Йоан Александър