Селим І  (1512-20г.)

                          Османската империя и европейският баланс на силите

                           The Ottoman empire and the European balance of power

                  § 1. Произход и цели на френско-османските съюзни отношения

………………………………………………………………………...................................................

           Отсъствието  на Селим  в земите на  средния  изток  дава на християнството почивка от широкообхватна война,  но почти  не допринася  за  събуждането на умовете на отговорниците за  постоянната му  защита.  Силният му  стремеж към вярата на пророка е добре известен; за него се говори, че веднага след възкачването  му на престола посредничи за масови убийства на християнско население,  а ужасът е предотвратен само чрез благородната решителност на неговия религиозен водач и съветник – мюфтията от Константинопол. Следователно се очаква, че завръщането му от изток ще бъде знак за подобна кампания на запад и плановете за голям кръстоносен  поход или  превантивна война изискват  да  се обърне  повече внимание на това.

                    Годините на управление на Селим (1512-20г.) бележат голямо развитие в Европа, проявяват се тенденции главно в установяването на хабсбургите като засенчваща останалите сила на запад. Те свидетелстват също появата на открит бунт срещу папските престъпления  - духовни, политически или финансови т.е. генезиса на протестантската Реформация. По време на  този  кратък  период  там  се   появяват  и  значимите  доминиращи  фигури  през  първата половина на ХVІ век. Хенри VІІІ току-що се е възкачил на английския престол и Уолси изгрява по върховете на властта  на  негова страна. Лъв Х е избран за папа през 1513г. ; Франсис І от Франция започва управлението си през 1515г. ; Карл – бъдещият император Карл V, става крал на Испания през 1516г., а през 1517г. Лутер забива своите 95 тезиса на вратата на църквата във  Витенбург.  Три  години  по-късно  единственият  от  тримата  оцелели  сина  на  Селим – Сюлейман, познат  на  населението  като  Kanuni \от тур. законодател\ ,  а  на  Европа   като „великолепни” събрал група от впечатляващи личности, чиито сблъскващи се вдъхновения и амбиции изпълнили събитията на следващите години. 

       Лъв Х започва понтификата си с израз на усилие за кръстоносен поход, който е безполезен що  се  отнася  до  непосредствената  му  цел  и  има  тежки  и  неочаквани  последици в други области.  Едно  от  най-ранните  му  действия е  да  издаде индулгенция за всички, които биха отишли в затвора „contra perfidissimas Turcas” – (срещу твърде безверните турци)   и в 1514г. той  ги насърчава по всякакъв начин, включително с изпращането на фондове; кръстоносният поход  след  това  е  проповядван  в Унгария.  Положението  на  това кралство се превръща в жалко. Цялата действителна власт, сега е поставена в ръцете на магнатите, които я съчетават с тяхната решителност да не допуснат никакъв кралски контрол и силна антипатия към техните германски съседи, засилени от спомените за борбата между Матиаш Корвин и Фредерик ІІІ и коравосърдечното  пренебрежение  към  окаяното селячество и техните имоти. Призивът към кръстоносен поход оставя благородниците хладни и отговорът, както често преди се случвало, идва от селяните. Те се събират заедно с оръжие в ръце обърнати срещу подтисниците им в бунт, потушен с голяма жестокост, най-вече от воеводата на Трансилвания – Ян(ош) Запояи. Унгарската диета (парламент)  чрез  декрет разполага  всички земи в ръцете единствено на знатните, наказва селяните за „непрестанното крепостничество”. Малко след това (1516г.)  Владислав  ІІ  Ягелонски / Уласло ІІ  завършва  дългото  си  и  катастрофално  управление, оставяйки на десетгодишното момче – Луи ІІ короната на отслабена държава, която току-що едва не е престанала да съществува в Европа, която сега е нито заплашителна като враг, нито желана като успокоение.

                  Все пак Унгария предизвиква интерес за едно тримесечие: старият император Максимилиан вижда възможности за хабсбургите там и съответно урежда двойния брак – този на внука му  архидук  Фердинанд  за  сестрата на малкия крал - Анна  и  този  на сестрата на Фердинанд  за  самия  него  Луи ІІ.   Тъй  като  всички  участници  в  женитбите  са малолетни, браковете  не  се състоят,  но предположението за увеличаване на хабсбургското влияние внезапно  засилва  антигермаските  настроения  на унгарските  владетели, между  които  се открояват като видимо потърпевш – Ян(ош) Запояи, който предявява претенции към короната и се надява да се ожени за принцеса Анна. По този начин не само страдащото селячество, а и влиятелната   аристократична  фракция   се  озлобяват  срещу  управляващата  династия  и успешните  и приемници,  също  както  османската  заплаха  се  появява  наново. Обратното, няколко години по-късно - през 1521г. хабсбургските херцогства на Тирол, Стирия (Щирия), Каринтия, Карниола и Австрия със столицата Виена са предадени на Фердинанд, за да направи брака си с Анна по-равностоен; чрез това заема втора позиция в защита, в случай че или когато османската агресия се възобнови.

          Лъв прави това заради някои разширения и непряко допринася за бедите в Унгария в изпращането на кръстоносния поход там; на други места усилията му към същата цел носят неочаквани плодове. Планът му предвижда разходи около 800,000 дуката за пехотни сили, които  да бъдат предвождани от императора и краля на Франция, а флота е оборудван от Англия, Испания,  Португалия  и  главните  италиански  пристанища,  които  трябва  да  си сътрудничат  за нападение на Константинопол. Тези големи предложения дават незабавен резултат на изостряне на вече дълбокия и разпространен антагонизъм към папските условия за пари.

[1]  Думите в скобите са  за пояснение