"НОВИЯТ КУРС" НА ПРЕЗИДЕНТА ФРАНКЛИН РУЗВЕЛТ
И ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА НА САЩ (1933г.-1939г.)

Американският модел на демокрация се характеризира с: концентрация на изпълнителната власт в ръцете на президента – лидер на една от двете големи партии; формално и реално разделение между законодателната и изпълнителната власт;.балансиран двукамарен парламент;двупартийна политическа система; многоизмерна партийна система; мажоритарна избирателна система; децентрализация и федерализъм; писана конституция; право на вето на малцинството. Американският президент съчетава „представителна” и „изпълнителна” власт, има широки правомощия - може да внася законопроекти,както и да упражнява вето.
САЩ са сред победителите в Първата световна войнa,а след подписването на мирния договор и уреждането на следвоенните отношения, републиканската партия обвинява демократите за неизгодно приетите от Америка условия. След кратък икономически подем в началото на индустриалната епоха, през есента на 1929г. именно САЩ поемат най-жестоките удари на разразилата се световна икономическа криза. („Америка на брокерите”;криза на свръхпроизводството). Капиталовложенията в акции се считат за най-доходоносни и естествено курсът на ценните книжа скача спекулативно. Много хора имат акции с цени над номинала им и без реално покритие. Депозитите в банките се съкращават за сметка на вложенията в акции, което оказва влияние върху стабилитета на финансовата система. Потенциалният вътрешен пазар се стеснява и се появява нереализирана стопанска продукция. Датата 24 октомври 1929 г. влиза в историята на САЩ под името „черният четвъртък". Администрацията на републиканския президент Хърбърт Хувър е неподготвена и неспособна да намери начин за изход от „голямата депресия”.
През 1932г. републиканците търпят поражение на президентските избори, спечелени от кандидата на демократите - Франклин Рузвелт, избиран последователно за четири мандата – 1933г-1945г. 1932г за Рузвелт гласуват 27,3 млн. американци (472 гласа в избирателната колегия), а за Хувър - 15,7 милиона (59 гласа). Рузвелт провежда т.н. „Нов курс” от 1933г. до 1938г. Той се превръща в образец за преодоляване на световната икономическа криза чрез демократични методи – внимание към регулирането и планирането на бизнеса, увеличаване на държавните ангажименти в областта на социалното осигуряване и др.
Рузвелт встъпва в длъжността на 4 март 1933г. , когато в момента на паническото теглене на спестявания са парализирани финансовите центрове Ню Йорк и Чикаго. Брутният национален продукт на САЩ спада от 103 млрд. долара през 1929 г. на 59 млрд. долара през 1932 г. Безработицата достига през 1933 г. 13 милиона души, което представлява почти 25% от работната сила. Американският президент получава широки възможности за влияние върху Конгреса, където прокарва първите мерки на „Новия курс”. На 6 март 1933г. всички американски банки са затворени за четири дни – „почивни дни за банките”. Следва първия проектозакон т.н. „Emergency Banking Act”- поставяне под контрол на банките чрез проверка на тяхната състоятелност. Уличените в машинации банки се закриват, но останалите 75% „здрави” банки получават пълна държавна подкрепа.
Приет е и закон за икономиите – Economy act - който орязва бюджетите на държавните институции (полиция,армия,администрация) с 15%. Приходите, заедно с тези от акцизите и таксите върху производството и продажбата на алкохол, се използват за финансиране на новия курс.
Законът за регулиране на селското стопанство – Agricultural Adjustment Act AAA – въвежда компенсаторно заплащане на фермерите, ако доброволно намалят производството на 7 продукта: царевица,млечни произведения,свинско,памук,тютюн,ориз и жито). До 1937г. цените на селскостопанските продукти се удвояват.
Може би най-важният сред законите е този за възстановяване на социалната индустрия – National Industrial Recovery Act – НИРА. Той се състои от три наредби: Администрация за обществени работи за намаляване на безработицата; Администрация за обществено възстановяване – следи за спазване на правата на работниците; Администрация на профсъюзите, които да представляват работниците при сключване на колективни трудови договори.
НИРА по демократичен начин налага държавен контрол върху частното предприемачество. Въвеждат се принципите на лоялната конкуренция – квоти на продукцията, разпределение на пазарите, минимални продажни цени, условия за кредитиране и др. С акта за развитие на река Тенеси се поставя начало на организиране на обществените работи-създава 1,5 млн работни места, комплекс от ВЕЦ-ове и спасява площ от 40 хил кв.мили.
Тъй като всички тези мерки ас направени в първите 100 дни от управлението на Рузвелт, някои от тях не сa детайлно изпипани и нарушават конституцията. Върховният съд на САЩ отменя НИРА 1935г. и ААА-1936г, защото делегират прекалено много правомощия на федералното правителство. Рузвелт е уверен в положителните резултати на промените и през 1935г. Конгресът гласува Закон за трудовите отношения (National Labour Relations Act -NLRA). Той задължава работодателите да преговарят с профсъюзите и дава на наемни работници право на синдикални организации, за да участват в преговорите при колективните трудови договори. (профсъюзн. членове+1,5 млн.) Синдикалното обединение се нарича Конгрес на промишлените профсъюзи.
Август 1935г. е приет закон за социалното осигуряване по старост (65г) и осигуровки на безработните. Законът от 1936г. за опазване на почвата пък субсидира всички фермери. През 1936г. на поредните президентски избори Рузвелт печели с огромно превъзходство. Основните инициативи на новия курс завършват през 1938г. с приемането на Закона за благоприятните трудови стандарти, който приема 40-часова работна седмица, минимална почасова работна заплата от 40 цента.
Политическите измерения на „новия курс" са свързани най-вече с формиралият се през 30-те години нов облик и образ на двете партии в общественото съзнание. Убедителните победи на Рузвелт и демократите през 1932 и 1936 г. изграждат на практика онази изборна коалиция, която ще господства на политическата сцена в САЩ близо половин век. Промените в икономиката и в методите на социално управление формират едно ново идеологическо мнозинство под егидата на Демократическата партия, което прекъсва утвърденото господство на републиканците.
Общественото мнение се обединява около трайното убеждение, че Демократическата партия е партията на реформите, либерализма и активната социална политика. За нея гласуват разнородни по социалноикономическия си статус, по религиозната, етническата и регионалната си принадлежност групировки. „Коалицията на новия курс" включва живеещите в южните щати и в големите градски центрове на Североизтока, профсъюзните членове, хората с ниски доходи и затруднените фермери, католиците, имигрантите, негрите и другите етнически малцинства, евреите, необразованите и най-образованите.
В противовес на тази тенденция Републиканската партия остава през 30-те години в малцинство и нейната социална база става по-ограничена. Традиционно за нея гласуват живеещите в североизточните щати, в предградията и в по-слабо населените региони, богатите индустриалци, бизнесмени и заможни фермери, хората от англосаксонски произход и с протестантска религия. Републиканските лидери наблягат, че принадлежат към партия на консерватизма, защитаваща дребните собственици, свободата на частната инициатива, автономността на отделните щати като баланс на федералната власт, реда, сигурността и свободата на индивида. Кандидатите-републиканци продължават да пропагандират балансирания бюджет, по-ниските данъци и ограничените федерални разходи
Новият курс на Рузвелт изиграва важна роля за преодоляване на последиците от световната икономическа криза и проектира бъдещата политика на САЩ. По този начин Рузвелт въвежда демократично планиране в икономиката, разширява правомощията на федералното правителство и превръща президентската институция във водеща за държавата. Ограничава властта на корпорациите и разширява правата на отделни групи граждани-работници, фермери и др.
Непосредствено преди началото на Втората световна война 1938г. САЩ не са притеснени във военно отношение от Германия. Американците контролират Хаваите и Филипините . Фактор в американската външна политика през 20-те и 30-те години на ХХв. е курса на изолационизъм, подкрепян от президента Франклин Д.Рузвелт. Когато през март 1939г. Хитлер прегазва Чехословакия, САЩ поддържат ембарго върху продажбата на оръжия, конгресът е за неутралитет,а Ф. Рузвелт за компромис – сваляне на ембаргото, но без доставка на оръжие.
Политиката на Рузвелт е основата, на която през 60 години на ХХв продължава вторият голям социал-либерален експрелимент- изграждането на т.н. „Велико общество на САЩ”.
ЛИТЕРАТУРА :
Др.Драгомир, Политически системи на ХХвек
Мирчева, Хр, СЪВРЕМЕННА ИСТОРИЯ СВЕТЪТ В ИСТОРИЯТА НА XX ВЕК
|