22 септември 1908 г. - Ден на НЕЗАВИСИМОСТТА на БЪЛГАРИЯ
Обявяване на ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
Карикатура от Ф. Барбиери, символизираща обявяването на България за независимо царство и политиката на великите сили, публикувана във в. "Le perroquet" 1908 г. в Болоня, Италия. ЦДА
„Запретена от Демократическата партия и късана от стражарите изъ кафенетата. Защо? Отъ дивотия и отъ злоба.” Ноември 1908
Ив. Андоновъ (Бележка на Ив. Андонов за забраната за разпространението на карикатурата от Демократическата партия на Ал. Малинов.
Възстановяване и уредба на българската държава (1878г. – 1879г.)
Източна криза – 1875г. -> Априлско въстание -1876г.> руско-турска война – 1878г.
3.ІІІ. 1878г. – Санстефански мирен договор (прелиминарен) – вкл. Мизия, Тракия и Македония
Берлински конгрес 1/13 юни-1/13юли 1878г.
ВРУ: подготвителен, военновременен, мирновременен и заключителен
1) ноември 1876г. „Канцелария за управление на освободените зад Дунава земи” – Владимир Черказки (+Сергей Лукиянов, ген. Анучин, Н. Геров, М. Дринов)
Соболев пише 5 тома материали за изучаване на България
2) преминаването на руските войски на р. Дунав на 3.ІІІ. 1878г.
– 8 губерни и 56 окръга ; 4 юли 1877г. свищовска губерня – губернатор Найден Геров, Марко Балабанов ; вицегубернатори (бг) – Др. Цанков, Петко Каравелов, Марин Дринов;
Десятъкът става поземлен налог
3) 3.ІІІ. 1878г. – Владимир Черказки умира, генерал Анучин заема неговата длъжност;
на 8.V. 1878г- началник на ВРУ става Ал. Дондуков Корсаков – руски императорски комисар в България ; прави се съвет – 7 отдела; центърът се мести от Търново в Пловдив
31 март 1878г. – земска войска ; май 1879г. ВРУ прекратява дейността си
15 януари 1879г.-НБКМ;23 май – БНБ ; Източна Румелия – Аркадий Столипин и ген. Скобелев
Англия и Австроунгария се обявяват срещу Санстефанския мир -
30 май 1878г. има договор м-у Австроунгария-Англия ; 6 юли 1878г. - Австроунгария-Англия
Княжество България – автономно трибутарно княжество под сюзеренитета на султана
Провинция Източна Румелия – под полит. и военна власт на султана
(Македонска и Одринска Тракия за Турция; Ниш, Пирот и Враня за Сърбия; Северна Добруджа е за Румъния)
Реакция срещу Берлинския договор – петиции, молби до руското правителство; до Виена, Париж, Лондон; Цариград – Марин Дринов, Натанаил Охридски, Иван Гешов
В Родопите – черкезки банди, англ. консул Сенклер, Петко войвода
Комитетите „Единство” – в Търново на 29-ти август 1878г. Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Христо Караминков, Русе , Ловеч, Габрово, Горна Оряховица, София, Кюстендил (за Източна Румелия – Пловдив) ; мемоар на Марин Дринов и Иван Ев. Гешев VS турски гарнизони в Източна Румелия. Чл. 23 и 62 на Берл. договор за реформи в Македония и Одринска Тракия
Натанаил Охридски пише в писмо до славянофила Аксаков за подкрепа срещу берл. договор
8 септември 1878г. – събрание в Рилския манастир – Натанаил Охридски, Ильо Марков, Стоян Карастоилов, чета на Адам Калмиков
5 октомври 1878г.с войвода Стоян Карастоилов избухва въстание в Кресна – без единен ръководен център; щабът е за планомерно нападение – Стефан Стамболов / за внезапно нападение – Натанаил Охридски ; 25 май 1879г. – Натанаил разпуска четите
10 февруари 1879г. – учредително събрание в Търново – чл. 4 от берл. договор – право за изработване на органически устав – проект за конституция е възложен на Сергей Лукиянов. В НС влизат депутати по право, избрани от княза, избрани от народа – имуществен ценз - Поправки от Русия за демократизиране – общо тайно гласуване ; учредително събрание – 229души (1 депутат на 10 хил. души)
Консерватори (стари) – едри собственици, търговци – Тодор Икономов, Марко Балабанов, Константин Стоилов
Либерали (млади) – дребни собственици – Петко Рачев Славейков, П. Каравелов, Драган Цанков. Налага се имуществен и образователен ценз.
Търновска конституция – 16 април 1879г. ; 22глави и 169члена до 4. ХІІ 1947г. – наследствена конституционна монархия с парламентарна форма на управление
ОНС – 1депутат на 10 хил. – активно избирателно право 30г., пасивно -21години
ВНС се свиква – за промяна на конституцията, при избор на нов монарх, при регенство
На 3-ти април София е избрана за столица от учредителното събрание (М- Дринов)
17 април 1879г. - І ВНС за избор на княз ; чл. 3 от берл договор – князът не може да е от династия на великите сили (предложения: сръбския княз Милан, румънския Карол, Ал. Дондуков, ген. Скобелев, черногорския Никола)
Александър Батемберг става княз на 26 юни 1879г. ; 5 юли 1879г. мин-председател става Тодор Бурмов
Икономическо и политическо развитие на княжество България
(1879г. – 1855г.)
Княжество България – наследствена конституционна монархия
Аграрен преврат : до пролетта на 1878 (реколта); ноември засяват – стихиен етап
- ВРУ – билети за заселване на земята; август 1878г. – журнално постановление
- Май 1879г. – движение срещу селяните ; за връщане на земята на турците, изкупуване на земя на турците от българи
24 ноември 1880г. – закон за подобряване на състоянието на земеделското население – чифлигарите стават собственици
Фабрики – търговия – изнася се зърно, добитък, птици, яйца, вълна/ внася се – сол, захар, газ, ориз, платове
Либерали – програмата им е Търновската конституция, в защита на народните права и свободи
1. Умерени либерали (Драган Цанков) – русофили
2. Либерали (Петко Каравелов,П.Р. Славейков) – умерени русофили; въпрос за националното обединение
3. Радикално-либерална – Стефан Стамболов – русофоби, прозападни
Консерватори – едра буржоазия – Константин Стоилов, Димитър Греков, Григор Начович – монархисти
5 юли 1879г. (консерватори т.е. „за” монарха) – правителство Тодор Бурмов
5юли 1879г.- 24 ноември 1879г.
28 юли 1879г. – първи брой на Държавен вестник
І ОНС (разпуснато) либерали – с указ е ІІ ОНС от 24 ноември 1879г. Васил Друмев
24 март 1880г. – либерали Драган Цанков – 47 закона – общинско самоуправление, избирателен закон, закон за съдене на министрите; ДР. ЦАНКОВ – ЖП линия – сблъсък
АВСТРО-УНГАРИЯ иска Цариброд- Вакарел / РУСИЯ – София – Търново, р. Дунав
ДРАГАН ЦАНКОВ подава оставка след скандал за Дунавската комисия ; 28 ноември 1880г.-П.Каравелов
Александър І Батемберг е против конституцията и се готви за преврат, консерваторите подкрепят; суспендирана е Търновската конституция
27 април 1881г. – ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ – КАЗИМИР ЕРНРОТ
1 май 1881г. – с указ страната е разделена на 5 области
11 май 1881г. – извънредни пълномощия за 7 години; управляване с укази, НС гласува само бюджет, ВНС трябва да промени конституцията
- Военно положение – 1 юли 1881г. – ІІ ВНС в Свищов – режим на пълномощията за 7 години, председател на Държавния съвет е Тодор Икономов
Финансови и поземлени въпроси, пречка за свободата на словото и печата, масово недоволство; нарушения на ТК (Драган Цанков в затвора във Враца) ; руското правителство праща във Враца двама генерали, за да въведат ред – Леонид Соболев и ген. Каубарс ;
руските генерали подкрепят руския жп проект, а консерваторите – австрийския
8 август 1883г. Григор Начович (консерватор) подписва споразумение с Драган Цанков (либерал) за възстановяване на конституционния режим. 6 септември 1883г. с манифест е възстановена Търновската конституция !!
7 септември 1883г. (умерени либерали и консерватори) Драган Цанков приема ЖП проекта на Австроунгария ; към ТК – по-малко депутати и избирателен ценз
Крайни (радикал-либерали) – П. Каравелов и П. Р. Славейков искат пълно възстановяване на Търновската конституция, 27 май 1884г.
Петко Каравелов – укрепване, финансово земеделска политика, строителство, стабилизация - подготовка и СЪЕДИНЕНИЕ.
9 август 1886г. – Александър І е детрониран СЪЕДИНЕНИЕ – 1885
Начало на въоръжена борба за национално обединение – Кресненско-разложко въстание
Източна Румелия – под пряката политическа и военна власт на султана с административна автономия, управител християнин; без войски
ген. Скобелев – гимнастически дружества за защита на източна Румелия ; в Берл. договор е определена европейска комисия от Великите сили и Турция да съставят органически устав
14 април 1879г. – органически устав на Източна Румелия – Ал. Шепелев, Церетелев, Англия, Австроунгария и Турция
Областно събрание – 56 депутата, 10 се посочват от главния управител , 10 влизат по право (религ. водачи) и 36 се избират от народа. Министерски съвет / директорат – 6 души
6 департамента (Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково,Сливен, Бургас) , 28 кантона
Езици:български,турски,гръцки местна милиция/жандармерия 1883г. майор Сава Муткуров
Главен управител – 15 май 1879г. – Алеко Богориди
Частен съвет от 4 души : Гаврил Кръстевич, Тодор Кесяков, д-р Георги Вълкович, Й. Груев
7 октомври 1879г. – областно събрание – 36 депутати, 31 са българи ;
Умерени – Екзарх Йосиф, Ив. Ев. Гешов, Г. Вълкович / крайни – К. Величков, Д. Матевски
Народна партия – Ив. Ев. Гешов, Ст. Бобчев, К. Величков – търговци, банкери, целите : политическа автономия, подготовка за обединение, развитие на промишленост, русофили
Либерална партия – казионна – др. Стоян Чомаков, Т. Кесяков, Г. Странски, Ив. Салабашев (антируска партия, за самостоятелна държава)
1881г. – смесено либерално-консервативно правителство
НАРОДНА ПАРТИЯ (лъжесъединисти) – Гаврил Кръстевич – 6 май 1884г.
Април 1880г. – създава се централен комитет в Южна България – Константин Величков, Ив. Гешов
Стефан Панаретов е пратен в Лондон
1884г. – комитети основават – Коста Паница, Димитър Ризов, Георги Живков , Димитър Петков
10 февруари 1885г. – в Пловдив
Захари Стоянов и Иван Андонов – април – БТЦРК
В княжеството - П. Каравелов е против съединистката акция – смята я за ненавременна
25 и 26 юли 1885г. БТЦРК – събрание в Дермендере – З. Стоянов, Иван Андонов, Димитър Ризов, Коста Паница – действия в Източна Румелия
23 август БТЦРК – решава се военно въстание м-у 15 и 20 септември
5 септември Захари Стоянов пише в прокламация „Часът на Съединението удари”. Още на 5-ти септември е обявено съединението в Пазарджик ; На 6-ти септември дружина, командвана от Данаил Николаев обкръжава конака и провъзгласява Съединението
временно правителство на Георги Странски; На 8-ми септември 1885г. княз Александър І издава манифест в Търново, че приема Съединението. На 9-ти септември княжеското либерално правителство поема управлението и задачата за дипломатическа защита
Русия е против начина, по който е извършено съединението; Англия го подкрепя, Франция е против нарушаване на Берл. договор. АВСТРОУНГАРИЯ, СЪРБИЯ И ГЪРЦИЯ ОСЪЖДАТ СЪЕДИНЕНИЕТО.
За дипломатическа защита на Съединението са изпратени посланици : при руския император- митрополит Климент, за Цариград – Стоян Чомаков, за Лондон – Ив. Ев. Гешов, За Виена – Григор Начович
24 октомври 1885г. – Цариградска посланическа конференция ; 2 ноември сръбския княз Милан обявява война на България ; бг армия се сражава в две посоки – Нишавска и Тимошка ; 3-дневни боеве при Сливница 5 ноември, водени от Анастас Бендерев ; 7ми ноември – битка при Три уши
14-15 ноември 1885г. сърбите са разбити при Пирот ; 6 ноември сърбите бягат от Белоградчик – Австроунгария заплашва да помогне на Сърбия
9 декември 1885г. – примирие между България и Сърбия
19 февруари 1886г. – мирен договор в Букурещ
20 януари 1886г. Ал. Батемберг е ген. Губернатор за 5 години, Кърджали е отстъпено на Турция 24 март 1886г. – Топханенски акт, с който Турция официално признава съединението
|
