ДЕСТАЛИНИЗАЦИЯТА В ИЗТОЧНИЯ БЛОК – 1953г.-1956г.

       1956г. е повратна година за европейския социалистически лагер. Тя е първата, макар неосъществена, възможност за източноевропейското общество да започне реална демократизация. 1956г. се свързва най-вече с гражданската война в Унгария (23 октомври-4 ноември), полските политически борби и останалите сътресения в Източна Европа –Чехословакия, България и т.н. Събитията от първите месеци на 1953г. до 1957г. остават известни като първия опит да променят принципите, върху които се гради новото общество.

      В историографията, даваща сведения за периода, трябва да бъдат включени спомените на участниците, позициите на тогавашните политици, историческите изследвания на пряко засегнатите и наблюдателите, както и естествено – публикуваните документи. След разглеждането им се очертават две тенденции- на защита и на обвинение към желанието за смяна на системата т.е. на оправдаване на действията на съветската войска и комунистите около Янош Кадар или на осъждането им. На страната на въстаналите унгарци застават ООН, левите европейски интелектуалци, реформаторите от съседните страни, както и САЩ. На практика източноевропейците стават жертва на противоборството на суперсилите в Студената война.

     Политическият живот по време на т.н. народна демокрация в Източна Европа се характеризира с: решителните силови действия на съветската армия, репресивната дейност на органите за сигурност, както и на ограничаването на демократичните граждански свободи. Не трябва обаче да се забравя, че тяхната власт въпреки всичко е легитимна.  Надеждите за промяна настъпват след 5 март 1953г., когато Сталин умира, а реалната промяна в Източна Европа започва със смяната на ръководните длъжности в центъра – Москва.

   Първите вълнения с масово участие на работници се случват в ГДР – Берлин – на 17 юли 1953г. и изразяват политически и икономически искания, но биват бързо смазани от съветските танкове. Избухват стачки и в Чехословакия (Пилзен), Румъния, Унгария. Тези събития показват, че опитите да се постигне промяна отдолу чрез обществено недоволство са обречени на неуспех. Появява се и стремеж за промяна отгоре – чрез масови обществени организации, бивши опозиционни партии и част от ръководствата на комунистическите партии.

    След като смъртта сменя лидера на КПСС, генералните секретари на източноевропейските комунистически партии са принудени да се съобразят с новото положение. Хората с най-силни позиции и амбиции за властта са сред най-добрите ученици на Сталин: Болеслав Бйерут, Антонин Запотоцки, Вълко Червенков и др. Държавните постове са предпочитани пред партийните, но следвайки логиката на системата – победители във властовите борби често излизат партийните ръководители.

    Естествено се извършва смяната на носителя на сталиновия модел в Чехословакия-Клемент Готвалд, който умира след Сталин – 14 март 1953г. Председател на ЧКП става Антонин Новотни, а от 21 март 1953г. за президент е избран Антонин Запотоцки, министър-председател става словашкия комунист Вилям Широки. Проведена е валутна реформа, но на свикания пленум проличават и диспропорциите между леката и тежката промишленост. Новотни разчита на икономически смекчения и пренасочване на инвестиции от тежката промишленост към селскостопанския сектор. Репресивният апарат продължава да действа (април 1954г. в Братислава са осъдени ръководители на антифашисткото въстание и секретаря на СКП – Густав Хусак).

    Истинската надежда за промяна идва след като Хрусчов се преборва за ръководството в КПСС, отстранява и осъжда Л.Берия. Критичният поглед към близкото минало започва от юлския пленум на ЦК на КПСС. Първа самокритика проявява Унгария, където репресивната политика на Матиаш Ракоши осъжда ефективно над половин милион души. Унгария  е изтощена не само на човешки ресурси, а и  на природни – насилствена колективизация, намалена стопанска продукция и увеличена военна. Съветските ръководители настояват унгарските дела да бъдат поети от Имре Над. На 27 и 28 юни 1953г. на пленум на централното ръководство М.Ракоши си прави самокритика, става първи секретар на партията, а Имре Над е определен за председател на Министерския съвет.

    Предприема се нов политически курс, а в края на годината Имре Над получава и разрешение от Г.Маленков за саморазпускане на кооперативите. През юни 1953г. са ликвидирани лагерите за интернирани, но освобождаването на политическите затворници е дълъг и продължителен процес. След 4 юли 1953г. Над оповестява икономически курс, който ще наблегне на развитието на леката индустрия и хранителната промишленост. От август 1953г. е увеличена площта на личните селски стопанства, възстановена е покупко-продажбата на земя и стопански продукти. Цените на хранителните продукти са намалени, а заплатите на работниците – увеличени. Тези решения поставят началото на промените в Унгария.

    В Полша също има репресии, но в по-лека степен – бившият първи секретар на ПОРП Владислав Гомулка е осъден на затвор, докато комунистическите лидери в съседните страни – Ласло Райх, Рудолф Слански – са екзекутирани. На 28 март 1953г. на пленум на ЦК Болеслав Бйерут изнася доклад за безсмъртните поуки на Сталин. Необходимостта от промяна обаче не може да се пренебрегва дълго поради непосилните темпове на индустриализация, диспропорциите между строителство и производство, тежка и лека промишленост, инвестиции и потребление, неудачната реформа на цените, която премахва купоните и т.н. На пленум на ЦК на ПОРП 29-30 октомври 1953г. се търсят начини за стимулиране на индивидуалната стопанска политика т.е. частните стопани.

    България почти не реагира на новината на смъртта на Сталин (освен с официални съболезнования), но нещата се променят след като през юли 1953г. пристига вестта за арест на Л.Берия. Рефлексът да се следва съветската политика, съобразена с новото правителство на Г.Маленков води до постановление на МС и на ЦК на БКП от 1 август за намаляване на цените на стоките за широко потребление. На пленум 25-26 септември се обсъжда селското стопанство и необходимостта да се преодолеят неговите „слабости и недостатъци” чрез  организация, планиране на труда и др. Нищо обаче не се споменава за частните собственици, които притежават около 30% от обработваемата земя в страната.

    Промените в Източна Европа през 1953г. не са реално извършени, а инсценирани  ( с изключение на Унгария).

  Литература: Баева, И. Източна Европа след Сталин 1953-1956г.Полша,Унгария,Чехословакия и България; университетско изд."Свети КлИмент Охридски", София, 1995