България през Втората световна война и периодът
на "народната демокрация" (1939г-1947г)
През 30-те и 40-те години на ХХв. в българската икономика водещо е селското стопанство - дребно, разпокъсано и технически изостанало. След I св. война България е в международна изолация. На 1-ви септември 1939г. Германия напада Полша и българската държава трябва да определи външнополитическата си ориентация. БРП е идеологически свързана със СССР, а демократи, социалдемократи, земеделци, радикали и др. са пробритански и профренски настроени. Борис III обявява неутралитет на 15-ти септември 1939г. След избори за 25 ОНС на 15-ти февруари 1940г. премиер става Богдан Филов (прогермански настроен). Месец декември 1940г. е гласуван закон за защита на нацията-българските евреи са поставени извън закона. След дипломатически подходящ момент на 7-ми септември 1940г. е подписан Крайовският договор между Румъния и България, с който последната си връща Южна Добруджа.
На 27-ми септември 1940г. е създаден т.нар. "Тристранен пакт" между Германия, Италия и Япония (присъединяват се Унгария, Румъния и Словашко). Решението на Хитлер от 5-ти декември 1940г. да нападне СССР води до увеличаван на дипломатическия и военния натиск над България. На 1-ви март 1941г. Богдан Филов подписва присъединяване на България към Тристранния пакт (5-ти март Англия къса дипломатически отношения с България). На 22-ри юни 1941г. Германия напада СССР, а Англия и СССР целят на Балканите да се разгърне съпротивително движение. Лондон разчита на Г.М. Димитров, създал комитет в Йерусалим и радиостанция в Кайро - "Свободна и независима България". СССР използва нелегалните структури на комунистическата партия; в Москва лидер на задграничното бюро е Георги Димитров, а съветската радиостанция е - "Христо Ботев". На 12-ти декември 1941г. България, под натиск, обявява война на САЩ и Великобритания. Райхът настоява българските евреи да бъдат изпратени в концлагери, българското правителство отказва, но 11 хил. евреи от новоприсъединените земи (Западна Тракия и Вардарска Македония) имат трагични съдби.
На 17-ти юли 1942г. задграничното бюро на БРП в Москва оповестява програма за изграждане на "могъщ отечествен фронт за спасението на България". Септември 1942г. започва привличане на лидери от легалната опозиция - Никола Мушанов, Димитър Гичев, проф.Петко Стайнов, Кимон Георгиев и др. Те не възразяват на ОФ, но са за борба с легални средства и невъоръжена съпротива. Германският разгром при Сталинград (1943г.), съветската победа при Курската дъга и англо-американския десант в Сицилия създават благоприятни условия за съпротивително движение и организиране а опозициони сили в България. Неочакваната смърт на цар Борис III на 28-ми август 1943г. се явява възможност за обединение на опозицията при изборите за регентски съвет. Новият регентски съвет не отговаря на изискванията на конституцията - включва: Богдан Филов, ген. Никола Михов и принц Кирил (брат на царя), а премиер става Добри Божилов.
Лятото на 1943г. след повторен отказ на Мушанов, Гичев, Пастухов - БРП се преориентира към Кимон Георгиев и Никола Петков, които се надяват по този начин да постигнат лични успехи и ръководни постове. С комунистите те създават национален комитет на ОФ на 10-ти август 1943г. На срещата на тримата "големи" (Чърчил, Сталин, Рузвелт) в Техеран от 28-ми ноември до 1-ви декември 1943г. се решава да се открие втори фронт срещу Германия, но не на Балканите, а в Северна Франция. САЩ оказват дипломатически и военен натиск с бомбардировките над София. СССР изпраща ноти с искане България да възстанови съветското консулство във Варна, да открие нови в Бургас и Русе; На 18-ти май, след връчването на нотата, Божилов подава оставка. На 1-ви юни 1944г. Иван Багрянов съставя кабинет, но във външнополитическо отношение заема позиция: "ни с тез, ни с онез". Началото на юни 1944г. от Москва идва нареждане на Георги Димитров: "Никакво отслабване на народноосвободителната борба!". Бившият председател Стойчо Мошанов е изпратен в Турция, за да установи контакт с представители на Великобритания.
Съветските войски настъпват в посока Яш-Кишинев и на 23-ти август Румъния капитулира. За да отклони съветската армия българското правителство обявява неутралитет на 26-ти август 1944г. Така ходът на събитията вече се направлява изцяло извън София. На 2-ри септември е съставено правителството на Константин Муравиев. На 5-ти септември СССР скъсва дипломатически отношения с България и ѝ обявява война. На 6-ти септември България обявява война на Германия. Съветските войски започват настъпление на 8-ми срещу 9-ти септември, а правителството на ОФ иска примирие и вече Москва има основание да се преразгледа текста на примирието с нейно участие, в резултат на което в близките десетилетия България попада в съветската сфера на влияние.
Годините на „народната демокрация” – 1944г.-1947г. (за пръв път споменат термин от Георги Димитров през 1936г.). Комунистическата партия предприема гъвкава тактика и път, различен от съветския – на народната демокрация. Основен приоритет е запазване на добри отношения със САЩ и Англия, затова идеята за социалистически режими в съветските сателити /вкл. България/ е отложена във времето. За 9-ти септември има оценки от „въоръжено въстание” до „военен преврат” / от 6-ти до 8-ми септ. 172 села и 20 града местните комитети на ОФ завземат властта/. На8-ми срещу 9-ти военни офицери от ОФ завземат властта с преврат. В основата е БРП , участват Кимон Георгиев, Дамян Велчев – действат според указания от Москва на Георги Димитров и Васил Коларов, а червената армия е на северната ни граница.
На заседание /участват Димитър Търпешев, Кимон Георгиев, Никола Петков,Григор Чешмеджиев,Дамян Велчев/ е решено в новото правителство на ОФ да има по 4ма министри от БРП, БЗНС Пладне и Звено и двама от БРСДП и двама независими интелектуалци, всички начело с Кимон Георгиев. Правителството в България е трябва да има комунистическа окраска и заради предстоящото подписване на мирен договор с държави от антихитлеристката коалиция /министри от БРП са на вътрешните работи и правосъдието/. На 8-ми октомври 1944г. е уточнено, че демократични организации са само тези, които участват в ОФ. Разпуснато е 25 ОНС и в продължение на година правителството съчетава изпълнителна и законодателна власт. Противоконституционно /без ВНС/ освобождава регентите – Филов,княз Кирил и ген. Никола Михов и назначава проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. Главен секретар на НК/ националния комитет/ на ОФ е Цола Дргойчева. Решаваща роля за промените до 1947г. играе външния фактор.
На 9-ти септември България иска примирие от Съветския съюз. Преди мирния договор възникват редица проблеми - за мястото на преговорите, за правомощията на страните от СКК (съюзна контролна комисия), за изтеглянето на българските войски от гръцка и югославска територия. През октомври 1944г. на среща в Москва Чърчил и Сталин договарят сферите на влияние за България - 75% за СССР и 25% за запада. В 15-дневен срок от 11-ти октомври България трябва да изтегли войските си от Западна Тракия. Ръководството на СКК е предоставено на съветските представители. На 28-ми октомври в Москва маршал Толбухин и ген. Гамел подписват с българската делегация (министър на външните работи - Петко Стайнов) съглашението за примирие. Контролът се осъществява от СКК, с ръководител Сергей Бирюзов, британски представител - У.Хаустън и американски - Мейнърд Барнс. След трудни преговори и под съветски натиск на 5-ти октомври 1944г. в Крайова е постигнато споразумение с Тито за настъпление на български войски към Македония, Сърбия и през Югославия и Унгария към Австрия. Към антихитлеристката коалиция на 21-ви ноември 1944г. е отправено искане от България за признаването ѝ за "съвоюваща" страна, но е отхвърлено.
БРПк временно се отказва от диктатура на пролетариата, поради това основни характеристики на периода на ''народната демокрация'' стават - многопартийността, наличието на опозиция, плановото стопанство и многосекторна икономика/държавен, кооперативен и частен сектор/ плурализъм в културата. Търновската конституция е възстановена на думи. Януари 1945г. БРПк достига 234 хил. членове. Работата на ЦК се ръководи от Трайчо Костов, партийните лидери А. Югов и Д.Терпешев участват в политбюро, а Цола Драгойчева в НК на ОФ. Сталин е против връщането на Г. Димитров и В.Коларов в страната, за да не се изтълкува като налагане на комунистическа власт. Лидерите на БЗНС''Врабча''- Д.Гичев, К.Муравиев, В.Димов са арестувани и отстранени. Октомври-ноември БЗНС става втора политическа сила. Укрепването на БЗНС се свързва със завърналия се от Кайро на 23-ти септември 1944г. бивш лидер на ‘’Пладне’’ д-р Г.М.Димитров. Той е избран за секретар на съюза, докато Никола Петков минава на втори план – участва в постоянното присъствие и е редактор на в. на БЗНС – ‘’Земеделско знаме’’.
В ръководството на БРСДП 1944г.-1945г. настъпва разединение между ръководството ѝ – Коста Лулчев, Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев и привържениците на съюза с комунистите – Димитър Братанов, Здравко Митовски и Георги Попов (Трайчо Костов). В споровете ‘’за’’ и ‘’против’’ трансформирането на Звено в политическа партия надделява стремежа за партийна формация – Народен съюз Звено, създадена на национална конференция на 1-ви октомври 1944г. в София с председател на ЦК – Кимон Георгиев. Сътрудничеството с БРП и ориентацията към СССР нямат алтернатива, което съвпада с мнението на военния министър Дамян Велчев. Независимо, че има вътрешни различия ‘’Звено’’ не стига до разединение. Според разбиранията на БРПк отечественофронтовският период на преход ще бъде продължителен и без диктатура на пролетариата. След 1946г започва и т.н. ‘’Студена война’’. На 10-ти септември 1944г. за осигуряване на вътрешната сигурност полицията е заменена от Народна милиция с директор Радко Видински и отдел към нея – Държавна сигурност, начело с комуниста Димо Дичев. Така БРПк си осигурява контрол върху силовите структури. В армията влизат и партизанските отряди. Москва се стреми да ограничи чистките в офицерския корпус, но по настояване на Дамян Велчев около 3хил. офицери са сменени,има уволнени и задържани. Ръководните постове се заемат от партизани, завърнали се от СССР политемигранти и др.
Започват репресивни действия от милицията и съда на БРПк, поощрени от Георги Димитров, но съобразени със съветското изискване за спазване поне на привиден законов ред. Приета е наредба-закон за Народния съд. ОФ партиите разглеждат чистките като „прочистване” на държавния апарат от „фашистки елементи”. Министърът на просветата проф. Чолаков /НС Звено/ внася проект за наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския състав; а в министерството на търговията и промишлеността от Димитър Нейков/БРСДП/. Чистката е улеснена от отмяната на служебния и образователен ценз и са засегнати напълно невинни хора. С наредба-закон са създадени ТВО трудововъзпитателни общежития с одобрението на регентите и в нарушение на Търновската конституция. За въвличане на България в световната война срещу съюзниците е създаден Народният съд за наказване на виновниците, сред които са министрите от 1-ви януари 1941г. до 9-ти септември 1944г., депутатите от 25ОНС, духовници,военни лица и др. Това решение е в противоречие с Търновската конституция (дискредитират се БЗНС Врабча,Демократическата и Народната партия – съденето на кабинета Муравиев). Издадени са над 9 хил. присъди, от които над 2700 – смъртни (тримата бивши регенти,22-ма министри,67 депутати) и т.н. По този начин е извършена и разправия с потенциалните съперници на властта.
Действията на Дамян Велчев(НС Звено), д-р Г.М.Димитров(БЗНС) и Кръсьо Пастухов(БРСДП) показват нежелание за подчинение на БРПк и водят до противоречия в коалицията. БРПк обвинява Г.М.Димитров, че е „проводник” на английско влияние и враг на ръководната роля на комунистическата партия. БРПк се обръща за помощ към Никола Петков и в края на януари 1945г. д-р Г.М.Димитров подава оставка, а главен секретар на БЗНС става Никола Петков. В БРСДП ръководителят Кръстьо Пастухов е сменен от Коста Лулчев. На 28-ми януари 1945г. Трайчо Костов,Антон Югов и Кимон Георгиев се срещат в Москва със Сталин, чиито призиви към умереност са свързани с приближаващата среща в Ялта. Там от 4-ти до 11-ти февруари 1945г. „тримата големи” приемат Декларация за обединена Европа. Съветът на Георги Димитров е партията да не дава основания за недемократичност, за да не могат западните съюзници да се възползват от Ялтенските решения.(парламентарни избори и др.) Април 1945г. СССР използва правото си на вето срещу налагането на тристранен външен комитет за провеждане на избори в България. БРПк арестува Г.М.Димитров,за да осигури послушен земеделски съюз, но това зависи най-вече от Никола Петков. На 23-ти май 1945г. д-р Г.М.Димитров бяга от домашния си арест и намира убежище при американския посланик –Мейнард Барнс. Оформя се разцепление в БЗНС – юни 1945г.”левите” там освобождават Н. Петков и правят главен секретар Александър Оббов. Парламентарните избори са насрочени за 26-ти август 1945г., но опозиционната група около Н.Петков се обръща към СКК с предложение да се отложат и проведат при чужди представителства в България. На 14-ти август СССР възстановява дипломатически отношения с България и се съгласява на отсрочка на изборите за 18-ти ноември 1945г. Септември 1945г. опозицията е легализирана:БЗНС,Никола Петков,БРСДП обединена Коста Лулчев и Демократическата партия. В новоизбраното 26 ОНС председател става Васил Коларов. М.Барнс съветва Коста Лулчев и Никола Петков да поискат представители на опозицията в управлението, което е част от американския натиск над Москва. На 31-ви март 1946г.е създаден вторият кабинет на Кимон Георгиев само от представители на ОФ/по искане на Сталин/. 1946г.ЦК на БРПк започва настъпление срещу опозицията-задържа дейците ѝ,спира вестниците ѝ, води пропаганда срещу тях, провъзгласяват се и присъди- на 12-ти юли – Г.М.Димитров е осъден на доживотен затвор,Кръстьо Пастухов-на 5 години за две статии,редакторът на в.”Свободен народ” /БРСДП/-Цвети Иванов, хора от военната организация „Цар Крум” и „ВМРО”. Осъдени са за пропаганда на лозунги, които целели да се намали боеспособността на българската армия.На 2-ри юли 1946г. БРПк гласува закон за ръководство и контрол на войската, 1/3 от офицерите са отстранени.Чистки са проведени в съдебните органи и министерство на външните работи.
За да се смени формата на управление е необходимо свикване на ВНС,което може да направи само царя, който е едва 9-годишен.Опозицията е против референдум, но той е проведен на 8-ми септември и на 15-ти септември 1946г. 26 ОНС провъзгласява България за „народна република”. Царското семейство емигрира. На 27-ми октомври 1946г. се провеждат избори за VI ВНС, което трябва да изработи новата конституция, председател е Васил Коларов, а то действа ноември1946г.-октомври 1949г. Сформирането на 22 ноември 1946г. ОФ правителство е оглавено от комунист – Георги Димитров. На 10-ти февруари 1947г. в Париж е подписан мирния договор. Има клауза за изтегляне на съветските войски в срок до 90 дни т.е. до 15-ти септември 1947г. Белезите на Студената война проличават през пролетта на 1947г. с доктрината „Труман” Вашингтон показва обвързване с Гърция и Турция и липса на интерес към България. БРПк започва режисирани съдебни процеси срещу опозицията, организациите „Неутрален офицер” и „Военен съюз”. Главният удар е срещу лидера на опозицията-Никола Петков.На 5-ти юни/след ратификацията на договора от САЩ/ е постигнато искане за задържането му, а на 23-ти септември е изпълнена смъртната му присъда. На 26-ти август партията на Никола Петков /БЗНС/ е забранена със закон.
След подписването на мирния договор,България възстановява дипломатически отношения с Франция, януари 1945г.-с Италия, май-с Югославия,14 август – със СССР,а до края на годината- с Полша,Чехословакия и Албания. На срещата на Сталин,Труман,Чърчил/сменен от Клемент Аткли/ в Потсдам /17 юли-2 август 1945г/ е решено договорите с бившите сателити на Германия да се изготвят от съвет на министрите на външните работи на САЩ,СССР,Великобритания,Франция и Китай. Мирната конференция е в Париж – 29-ти юли-15-ти окт. 1946г. Външният министър Георги Кулишев и Васил Коларов отстояват българските права над Западна Тракия и приспадане на репарациите, но без успех. Окончателният текст на договора е изработен в Ню Йорк и подписан на 10-ти февр.1947г. в Париж. България не е призната за съвоюваща,трябва да демилитаризира южната си граница,а репарациите са-45млн долара за Гърция и 25млн.долара за Югославия в срок от осем години в селскостопанска продукция и суровини. Мирният договор влиза в сила на 15-ти септември 1947г., СКК прекратява дейността си, а до 90 дни съветските войски трябва да се изтеглят. Великобритания възстановява дипломатически отн.с Б-я на 11-ти февруари,аСАЩ-на 2-ри окт. 1947г.
В края на войната Тито изказва тезата, че населението на трите части на Македония (Пиринска,Вардарска,Егейска) е отделна македонска нация.На 2-ри август 1944г. е създадена НРМ/народна република Македония/-член на Югославската федерация. БРПк, под натиска на коминтерна,възприема тази теза. Ноември 1944г. Югославия предлага на Б-я идеята за Югославянска федерация, с която Сталин е съгласен. ЮКП предлага на България принцип на федериране 6:1 , докато Б-я отстоява принципа 1:1. Югославия дава срок до 31-ви декември 1944г., а Б-я иска поетапно федериране. БРП поддържа тезата за правото на самоопределяне на македонската нация. Сталин дава съвет за бързо федериране,но протестът на Англия и Франция го карат да се съобрази с тях. На 12-ти април 1945г.в Москва Тито и Георги Димитров са инструктирани за триетапност- възст.дипл.отн,; взаимопомощ и едва по-късно за поетапно обединение. Десетият пленум на ЦК на БРПк (9-19август 1946г.) в резолюция се признава правото на „македонския народ” за обединение на НРМ в рамките на Югославия. До присъединяването на Пиринския край към НРМ БРП ще работи за „културното му сближаване с македонското движение”.В Блед (30юли-1август 1947г.) България и Югославия съгласуват текста на договора,подписан в Евксиноград на 27-ми ноември 1947г. Г.Димитров се задължава да работи за културното сближение на Пиринския край с Македония-театър,книжарници,език,история,народ. 10-ти февруари 1948г. Сталин съветва двете страни за бърза федерация, Тито е против и това задълбочава конфликта между двамата.На –ти декември 1944г. в Атина започва въоръжено въстание на гръцките комунисти,които се надяват на подкрепа от Сталин чрез София. Сталин спазва договореното западно влияние в Гърция и отказва.България изпраща помощ за въстанието на гръцките комунисти през 1946г.,което я дискредитира пред ООН и международните институции преди подписването на мирния договор. С подкрепата на СССР,Югославия и др.соц. страни на Парижката мирна конференция е решено границите между България и Гърция да останат тези от 1.І.1941г. и България да не плаща исканите от Гърция репарации от 150млн.долара.
Производственият и финансов потенциал е в ръцете на държавата,приет е двегодишен план за възстановяване на стопанството (тежка промишленост-няма условия). Търговска спогодба със СССР от март 1945г., отказ от участие в плана „Маршал“. Българското стопанство е изостанало, с нисък % на стоковост,няма селскостопанска техника,обработва се 1% от земята. 1946г.–аграрна реформа и притежание на земя до 200 дка max., оземляват се малоимотните,създават се ТКЗС-та. В конституцията от 1947г.-„средствата за производство в НРБ принадлежат на НРБ“и„частните монополи,картели,сдружения, търстове и концерни се забраняват“.Президиумът на Народното събрание изпълнява ролята на държавен глава, жените получават избирателни права и т.н.19-ти февруари 1949г. Народен съюз „Звено“ се влива в ОФ, а март радикалната партия прави същото.
ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
-Централизирана и планова икономика
Стопанска криза,недостиг на суровини и енергия,предприятията са на непълни мощности, липсват стоки от първа необходимост,инфлацията расте,цените се вдигат.Централизирана икономическа система, от май 1945г. – Върховен стопански съвет за планиране на дейността.Декларация на ЦК на БРПк от 28.ІХ.1945г. да превърне България в „модерна индустриална и земеделска страна“. 1946г. –министерство на индустрията и занаятите; на електрификацията, водите и пр.богатства. През 1946г. декларация за“бърза индустриализация“. 1947-48г. – 2-годишен план, а от дек. 1948г. до 1953г. –план петилетка за ускорена индустриализация,електрификация и коопериране на стопанството. Ноември 1949г. е създадена стопанска комисия при НК на ОФ с 13 сектора.
-Ограничаване на частната собственост и засилване на държавния сектор
Държавата регулира частните предприятия чрез снабдяването им със суровини от дирекция „Храноизнос“, определяне на цените, заплащането на работниците и др. Налага се данък върху печалби,общ доход,оборот,имущество. Конфискувано е германското имущество и е предадено на СССР.Въведен е държавен монопол върху розовото масло,застрахователното дело, спиртните напитки,тютюна.Създават се държавни предприятия-„Топливо“,“Народен магазин“,“Булгаррозекспорт“и др
-Развитие на кооперативното движение
Българското стопанство има дребностоков характер.От 25-ти април 1945г. влиза в сила наредба-закон за трудовокооперативните стопанства (ТКЗС-най-малко 15души) с облекчения, кредити, ниски данъци и т.н. Конференция и правилник за организиране на дейността на ТКЗС-тата има през 1947г. Опозицията критикува,че няма“лична инициатива“ и „никой на знае какво притежава“. 1948г. има 1100 ТКЗС-та. ДЗС-държ.земед.стоп.; ТПЗК-труд.произв.занаят.кооп.; 5-ти ноември 1948г. – закон за кооперациите за „изграждане на социализма“.
-Национализация на промишлеността,мините и банките
Решение на Политбюро на ЦК на БРПк от май 1947г. подготвя предприятията за национализация. На 7-ми октомври 1947г. министърът на индустрията и занаятите Петко Кунин изработва план. Завземането на предприятията започва в 11:00ч. На 23-ти декември в обстановка на изненада за собствениците, участват директори,милиция и др. Някои получават облигации.На26-ти декември 1947г.са национализирани банките,а по-късно горите и градската недвижима собственост.
литература:
Баева,И., Калинова,Е. Българските преходи 1939-2010г.
Калинова,Е.
Огнянов,Л.История за кандидат-студенти и зрелостници,София,1999-2000г.
|